school-2207391_1920.jpg

Живо училище

 

Живо училище - това е мисията на система "Знамогика", ориентирана около идеята за необходимост от истинско, живо образование. Какво имаме предвид? Първо, всеки човек се нуждае от специфично образование, доколкото всяка личност има свои индивидуални интереси и потребности. Разбира се, общностните интереси и потребности също са важни, но ако един човек не е удовлетворил своите нужди и не върви по своя път, той трудно би допринесъл и за развитието на общността. Пълноценният живот на една личност е преди всичко движение по пътя, който всеки от нас вътре в себе си знае, че трябва да измине, което поражда усещане за спокойствие на духа, за посока, за перспектива, за смисъл. Това е чувството, че живееш истински. През целия този път, човек учи, като си припомня това, което вътрешно вече знае. Всичко е вътре в нас. Ние търсим онова, от което имаме нужда, за да си припомним по-добре и да съучастваме чрез сътворяване по най-добрия достъпен ни начин тук и сега.

 

Следвайки това наше разбиране, ние решихме да създадем образователни ресурси, които да дават храна за размисъл - т.е. да служат като добра отправна точка за развитие. Освен това  нашите пособия се създават с идеята за осигуряване на живо образование на деца и възрастни в тяхната естествена среда. Как? Водещо при разработването им е разбирането, че осъзнаването на естествените природни явления и закони стои в основата на човешкото развитие. С други думи, ако искаме едно дете (както и всяко човешко същество, независимо от индивидуалните му жизнени обстоятелства) да развие пълноценно своите заложби и потенциал, най-достъпният, естествен и изначално заложен в него самия подход е вникването в природните явления и осмислянето на природните закономерности. В края на краищата всеки един от нас е една малка частица от природата. 

 

Така например детето усвоява математическите зависимости в природата, като вътрешно улавя, че всичко е число. То разбира, че природата говори на своя красив, хармоничен език – езика на числата, формите и цветовете, езика на звуковете и знаците, езика на взаимоотношенията и взаимозависимостите на всички същества в нея. Това е езикът на естествения вътрешен ред, смисъл и потребност от самоусъвършенстване, езикът на добруването, творчеството и светлината. Този език е заложен във всяко живо същество – той му е зададен априори и единственото, което всъщност се иска от нас като грижовни и отговорни възрастни, е да заговорим на този език с детето, за да му покажем как функционира тази реалност, да му припомним това, което то всъщност знае, но му е нужно да го преоткрие тук и сега, за да реализира своята жизнена програма.

 

Как става това преоткриване? Чрез припомняне на важните, значими взаимовръзки в заобикалящия го свят и вдъхването в него на доверието, че тук, сега, каквото е горе, това е и долу – принципът на строеж на общото е същият, като този на единично, защото то, детето (както и всички хора), така е устроено – за да изяви себе си, трябва да преоткрие себе си. И детето прави това спонтанно и искрено, като че ли от само себе си тогава, когато в основата на познавателната му активност стоят естествените му мотиви и потребности. И това са естествените мотиви и потребности на всяко живо същество – познанието и самопознанието, самореализацията и творчеството са най-естествените склонности и способности на една жива система. Ето защо едно човешко същество има нужда не просто от училището като някаква институция, която да му налива знания или да форматира умения и навици, да му вменява условности във вид на външни правила, норми, изисквания и задължения, защото всичко това – знания, умения, вътрешни етични правила, вече е налично в него. Единственото нещо, от което то всъщност се нуждае, е осигуряването на хармонична, добронамерена, смислена среда, функционираща благодарение на следването на естествения ход на нещата, на доверието в себе си, защото в природата всичко си е на мястото и има своя дълбок, изконен смисъл и потенциал за развитие и усъвършенстване. Замислете се – не е нужно да теглите или да напъвате, за да накарате едно растение например да порасне. То се нуждае единствено от благоприятна среда за развитие.

 

Мисията на система „Знамогика“ се изразява в това да създаде непринудена, естествена учебна среда, в която всеки да се чувства поканен да проучи, сподели, открие, разбере… Базисните принципи, на които тя се основава, всъщност са естествено подразбиращите се принципи на функциониране на една жива система. Основни критерии при разработването на учебните пособия са естетически издържаните, естествено привличащи вниманието образи, постепенното, последователното и логично поднасяне на познавателното съдържание, непрекъснатото търсене на жива опора за припомняне на закономерностите и принципите на изграждане на конкретния обект или явление. Концепциите се задават в техния цялостен, блоков вид, защото това е естественото състояние на живите неща. Доказано е, че всяка откъснатост и дефрагментация оставят у детето усещането за нещо непълно, нецялостно, нелогично, следователно неприемливо. На един по-късен етап, когато то е схванало „цялата картинка“, детето самичко започва да търси корена на нещата, да ги разглежда в детайл, да обособява, за да преоткрие закономерността. Тогава то със средствата на чисто менталната логика дефрагментира, за да разбере скритото, да проумее какво движи нещата отвъд видимото. И всичко това става толкова естествено, колкото естествено е дишането, храненето, общуването на едно живо същество – без принуда, без натиск, без излишно натоварване, без форсиране, защото всяко подобно вмешателство в естествените природни закони води до негативни последици за развитието и функционирането на всяка жива единица съзнание. Хармонията, смисълът и творчеството са заложени в самия живот – те са неговата естествена цел, както и негов вътрешно присъщ, априори заложен начин на функциониране. Щом искаме за децата най-доброто за тях, няма нищо по-естествено от това да искаме да им създадем най-развиващата, понятна, естествена и достъпна среда – такава, която да им говори на техния вътрешно заложен език – езика на живота. Нима не бихме желали същото и за самите себе си?!

 

Живо училище – това е името, което най-много подхожда на този жизнеопознаващ и жизнеутвърждаващ подход. Няма значение дали едно дете или възрастен ще учи и живее в града или на село, в голямото училище или в къща сред природата – той има правото да бъде себе си, да почувства себе си, да развива себе си. И ние, благодарение на постигнатото до момента от човечеството в областта на науката и техниката (и по-специално в развитието на информационните и комуникационни технологии), можем да създадем такава среда, без да се откъсваме от реалната природа на нещата – с всички нейни елементи.

Залагайки на интерактивния подход във възприемането и осмислянето на познавателните концепции, ние създадохме серия от интерактивни игри, които наричаме живи игри, сезонни игри сред природата, както и  цели интерактивни състезания по различни интересни и вълнуващи теми. Тяхната цел е да се стимулира вроденото любопитство и любознателност и се отиграят познавателните концепции чрез съпреживяване. В Знамогика ученето чрез проучване е основен инструмент в опознаването и (пре)откриването на света, в който живеем. При нас знанието се представя тематично и се структурира така, че децата неусетно да навлязат в детайли в изучаваната материя.