Търсене
  • Znamogika

Проектно-базирано обучение в детската градина и началното училище

Подготовката на новото поколение деца – активни, любознателни, социално ангажирани, отворени за новостите, мобилни и адаптивни, поставя пред детската градина като образователна институция нови изисквания. Водещи в съвременните образователни стандарти в предучилищната педагогика са уменията на ХХІ век, които се формират и развиват чрез активно и целенасочено възприемане, осмисляне и апробиране на съвременни знания, умения и отношения за света. В тази връзка проектно-базираното, проблемно-базираното и обучението чрез проучване стават водещи опции при избора на иновативни стратегии за осъществяване на водещите образователни цели в системата. Особено популярна в предучилищното и училищно образование в света е проектната дейност, която помага да се свърже обучението и възпитанието на децата с реалните събития от техния живот, да се създаде естествен интерес и мотивация за активна включеност в игрово-познавателна, учебно-изследователска и практико-преобразуваща дейност, да овладеят умения като комуникативност, сътрудничество, планиране на собствената дейност, работа в екип, увереност в собствените възможности и т.н.


Проектът е метод за педагогически организирано възприемане и осмисляне на околния свят в процеса на поетапно планирана практическа дейност за постигане на предварително поставена цел.

Проектът е колективна творческа дейност с реален, значим резултат. В основата му стои проблем, за решаването на който е необходимо изследователско търсене (проучване на възможности, апробиране на варианти) в различни направления, резултатите от което се обобщават и обединяват в един общ краен продукт. Най-важна за проектната работа е самостоятелната дейност на децата – изследователска, познавателна, продуктивна, в процеса на която детето опознава околния свят и прилага новопридобити знания в реални продукти. Същността на проектния метод в образованието е създаването на такава организация на педагогическия процес, при която децата придобиват знания и умения, опит от творческа дейност, емоционално-ценностно отношение към действителността в процеса на планиране и изпълнение на постепенно усложняващи се практически дейности (задачи). Проектите имат не само познавателна, но и практическа стойност. Те са много прагматично построени. Мотото им може да се обобщи така: „Всичко, което опознавам, знам за какво ми е и къде и как мога да приложа знанията и уменията си.“ Затова още в самото начало пред децата се поставят четири основни параметъра за размишление, свързани с набелязаната цел: 1. Знам; 2. Чудя се; 3. Уча се; 4. Как. Те се поставят на вниманието на децата като въпроси: 1. Какво знам? 2. Какво искам да разбера? 3. Какво ми е нужно да науча? 4. Как мога да го науча?. По този начин в съзнанието на детето се поставят за отработване и развиване онези зони на най-близко развитие, които ще го превърнат в субект на собственото си познавателно и личностно развитие.

Спецификата на взаимодействие при използването на проектния метод в предучилищната практика е в това, че ролята на възрастния е да насочва детето, да му помага (фасилитира) да открие проблема или да провокира детето с някаква идея, която евентуално за послужи за тема на бъдещ проект, предизвиквайки интерес и въодушевление у детето да се включи в съвместна изследователска и практико-преобразуваща, творческа дейност в групата. Проектна дейност се реализира и в познавателна област, изискваща дейностно-изследователски подход. Детето трябва да чувства, че инициативата излиза от него и да открие за себе си достатъчно валидни мотиви за участие. В работата по проекта учителят е основен медиатор и координатор, съветник, съмишленик, партньор на детето в една интригуваща, развиваща, значима изява на детския потенциал и способност да търси, намира, открива, преобразува, сътворява.


Етапи на проектната дейност:


1. Във възрастов план могат да се обособят три етапа на развитие на проектната дейност в ДГ: І етапподражателно-изпълнителски (3-5-годишни деца): Децата изпълняват предложени от възрастния роли в проекта или по подражание, естествено за децата на тази възраст; децата на 3-5 години имат потребност да установят и запазят положително отношение към възрастния и да му подражават по своя си, индивидуално присъщ начин. ІІ етапразвиващ (5-6-годишни деца): Децата вече имат опит от разнообразна съвместна дейност, могат да съгласуват действията си, да си сътрудничат (да си помагат едно на друго). Детето все по-рядко се обръща за помощ към възрастния, активно организира съвместната дейност с връстниците си. У децата се развива самоконтрол и самооценка, доколкото те вече са способни достатъчно обективно да оценяват постъпките си и тези на другите деца. На тази възраст децата приемат проблема, уточняват целта, могат да изберат необходимите средства за постигане на резултати от съвместната си дейност. Те не само проявяват готовност да участват в проекти, предложени от възрастните, но и самостоятелно намират проблеми. ІІІ етаптворчески (6-7-годишни деца): Учителят развива и поддържа творческата активност на децата, създавайки условия за самостоятелно определяне от децата на целта и съдържанието на проектната дейност, избора на способи за работа върху проектите и възможностите за тяхната организация (планиране и реализация на проекта).

ІV етап – практико-ориентиран (7-10-годишни деца): В училище децата имат по-практически ориентиран подход към средата и дейностите. На предишните три етапа вече са натрупали достатъчна опитност, имат необходимите знания,умения и нагласи за интересна и ползотворна проектна дейност и това им позволят вече като по-големи да разширят кръгозора си с нови идеи, а проектите си – с нови, по-интересни, по-смислени и по-широкообхватни дейности. В края на периода те вече може да се похвалят с това, че решават реални проблеми на общността.

2. В организационен план

2.1. При подбор на тема на проекта, която да предложи на вниманието на детската общност, е добре учителят да търси възможност за по-голяма интеграция по различни образователни направления и покриване на повече образователни стандарти, да отчита актуалния интерес и потребности на децата, да търси възможност за оптимална изява на техните способности. На тази база той формулира своите педагогически цели и задачи при реализация на проекта (вкл. ДОС, които покрива с този проект, уменията на ХХІ век, които развива у децата, своите лични професионални предизвикателства). Важно е проектът да е значим в очите на децата и да ги насърчава да търсят решения на проблеми. Обсъждат се възможни теми за задълбочено изучаване чрез проучване и практико-приложна дейност. Формулира се основния въпрос (отворен въпрос с познавателен характер, който разпалва любопитството) и целта на проекта. Събира се информация и се планира образователната дейност на децата в рамките на проекта. Съставянето на проектна карта дава добра визуалност на етапите на работа по един план за действие.


2.2. Комуникиране с децата: обсъждане на проектната идея с децата. Пред децата се поставят четири основни параметъра за размишление, свързани с набелязаната цел: 1. Знам; 2. Чудя се; 3. Уча се; 4. Как. Те се поставят на вниманието на децата като въпроси: 1. Какво знам? 2. Какво искам да разбера? 3. Какво ми е нужно да науча? 4. Как мога да го науча? Попълва се специална таблица, която се поставя на видимо място, за да може децата да си припомнят своите цели и да проследяват постиженията си, както и да разбират кои от предварителните проектни цели са постигнати и по кои предстои да се работи.


2.3. Съставяне на Проектен план, който се формулира и уточнява, като е възможно в процеса на изпълнение да претърпи редактиране или доуточняване с цел по-ефективна и ефикасна реализация на проекта. Планират се дейностите. Оформят се работни или творчески групи (според естеството на дейността). Набелязват се срокове и се планира материалното осигуряване на проекта, вкл. потребността от набавяне на средства, каненето на външни специалисти и осигуряването на помощници (асистенти в лицето на родители, друг персонал от учебното заведение и пр.) или придружители (при наблюдения и екскурзии). Учителят уведомява родителите за проекта и иска тяхното съгласие за включване на детето в проектната дейност. Съставя се типово писмо, чиято цел не е само предоставянето на информация за проекта и осигуряване на писмено разрешение от родителя (за участие в екскурзии, медийна изява на децата и др.), но и опосредстван начин за насърчаване на родителската общност да подкрепи и съдейства за реализацията на значим за децата проект. Родители биха могли да се включат на различни етапи от реализацията на проекта, както и при неговото планиране и евентуално идейно или организационно ъпдейтване (допълване).


2.4. Реализация на проекта: Според възрастовите особености на децата и нивото на тяхното психическо, интелектуално и социално развитие, учителят избира най-удачните форми за педагогическо взаимодействие. Ролята му е основно да даде възможност децата да се почувстват „в свои води“, като осигурява необходимите материални предпоставки (материали и модели на действие), емоционално ги предразполага и фасилитира, т.е. ги подпомага при реализация на общия проектен замисъл. Реализацията на един проект минава през различни видове дейност (проучвателска, експериментална, творческа, продуктивна). Изследователската активност предразполага към обсъждане и решаване на проблемни ситуации, брейнсторминг. Организира се практико-преобразуващата дейност на децата, експериментира се, апробират се варианти, проверява се валидността на твърдения, прави се сравнение, съпоставка, обобщава се информация и т.н. На този етап се привличат за помощ експерти – външни лектори, организират се проучвателни походи (екскурзии), търси се съдействието на обществеността (вкл. и за набавяне на средства за практическа реализация на проекта чрез организирани рекламни кампании). Реализира се целта на проекта – създаване на значими продукти. Привличат се за съдействие и други специалисти или неспециалисти от учебното заведение, както и родителската общност. Използват се ИКТ като средство за търсене на информация, обмяна на идеи, проектиране, популяризиране и др. Използват се различни форми на проучвателна и практико-преобразуваща дейност, екскурзии, наблюдения, публични изяви, анкетиране, събиране на материал за създаване на албуми, видеофилми, репетиции и набавяне на реквизит за театрални постановки и т.н. Работи се активно върху метакогнитивното развитие на децата чрез различни варианти на рефлексия: работа по групи, размишления върху своята работа и тази на другите деца в екипа чрез правене на преценка и самооценка. Актуализира се плана за действие (при необходимост), отчитат се текущите нужди и се набелязват конкретни задачи от съответния етап на работа. Визуално се отбелязва напредъка по проекта (върху плана за действие), работата по групи, обменя се информация и се оповестяват предстоящи събития от проектния график и т.н. Учителят диагностицира развитието на децата по предварително изработен чек-лист с умения (компетентностен модел), които се формират и усъвършенстват по време на работа по проекта, и знания, умения и отношения, които децата придобиват (съгласно държавните стандарти по образователни направления). Това подпомага неговата педагогическа работа като фасилитатор и наставник на развиващи се детски личности.


2.5. Презентиране на проекта 1. От децата: Проектната работа предполага създаването на крайни продукти, т.е. материално изражение на вложения труд и количествен и качествен израз на творческата активност на децата. Учителят създава възможности за децата да представят своя проект и да покажат крайния резултат от ползотворната си творческа, интелектуална практико-преобразуваща дейност. Презентацията е празник за децата – на нея те се чувстват горди от резултата от значимия си труд и споделят своето постижение с обществеността. Децата се учат на публична изява, като овладяват умения от емоционалния и социалния спектър, научават се да се изразяват с вербални и невербални средства, т.е. овладяват още от значимите умения на ХХІ век. За децата това е един вид отпразнуване на проекта (с всички елементи от един празник), което се организира в подходяща форма, канят се родителите на децата, хора, подпомогнали реализацията на проекта от общността и други гости. 2. От учителите: Учителите също създават своя презентация за популяризиране на своя опит и постижения по проекта. Тя е форма както за вътрешна квалификация в рамките на учебното заведение, така и средство за публично оповестяване на постиженията от една успешна проектна работа с децата сред педагогическите среди. Презентацията в обобщен вид описва всички етапи от работата по проекта чрез подходяща, въздействаща на аудиторията визуализация.


2.6. Рефлексия Този етап може да се възприеме като междинен, доколкото рефлексията съпътства целия процес на работа по проекта. 1. Децата за себе си: Децата през цялото време се оценяват и самооценяват, получават ценни насоки и съдействие, обучават се в придобиване на уменията на ХХІ век – системно и аналитично мислене, работа в екип, търсене и преценка на информация и материали, сътрудничество. Учителят ръководи процеса на изграждане на компетенции чрез консултиране, подпомагане, насърчаване, демонстриране на варианти за избор и др. Той не дидактизира, а предлага ефективни поведенчески и познавателни модели, помага на децата да ги осмислят и реализират с цел по-успешно и ползотворно изпълнение на проекта. Учителят насочва децата към саморефлексия, т.е. към самоанализиране на техните собствени действия и постъпки и предлагане на по-добри модели на действие. Например: Аз тогава направих....., но щеше да е по-добре да....., защото..... Важното е учителят да задава подходящите въпроси и да дава ценни насоки на децата за самоанализ. По този начин се поставят основите на метакогнитивното развитие на децата. За учениците една интересна форма за саморефлексия е дневника. В него те отбелязват своите плюсове и минуси, които са отчели за себе си в процеса на своето собствено участие в проекта. Проектният дневник може да съдържа отговори на експромптни въпроси (или довършване на експромптни изречения, съставени от учителя или от самите деца), снимки, скици, схеми, таблици, рисунки и т.н. - всичко, което би им помогнало да изразят себе си и своите размисли и чувства. Дневниците се водят през цялото време - от самото начало на проекта до неговия финал. 2. Учителят за себе си: За учителя рефлексията се изразява в самооценка за своята работа по проекта, осмисляне на постигнатите резултати с децата и търсене на нови и интересни модели и форми за фасилитиране и подкрепа на децата с цел по-ефективното им приобщаване към проектната дейност, провеждане на консултации с деца и родители по проекта, създаване на проектна документация (база данни за проектната дейност), както и на публикация (научна статия, доклад, изследване или педагогическо есе) за споделяне на добри педагогически практики с колегията.

2.7. Проследяване на постиженията (диагностика) Важна част от работата на учителя е и обобщаването на резултатите от попълнените от него чек-листове за всяко дете, участник в проекта. Получените данни дават ценна информация за развитието на децата чрез реализацията на проекта, както и важни насоки за последваща педагогическа работа (какви нови знания, умения и отношения са нужни на децата за тяхното по-пълноценно участие в проектна дейност и за развитието им като цяло). Те са част от работата на учителите по проследяване постиженията на децата в хода на предучилищното им образование. Чек-листовете се съхраняват в портфолиото на всяко дете, а обобщението на резултатите - в диагностичната документация. Една интересна американска и западноевропейска практика на учителите е, да създават оценъчни таблици за всяка от дейностите, с нива на оценка на постиженията. Честно казано, това е добро средство, що се отнася до по-точното документално представяне на постигнатото от всяко дете (качествена оценка с думи), но изисква сериозна предварителна работа по формулирането и аргументирането на нивата. Ако учителят е достатъчно компетентен и опитен в преценката на работата на децата, и ако тази таблица ще го натовари излишно, може да не я прави.

Критерии за ефективност на проект: 1. Актуалност – реалност на предлаганите решения, практическа насоченост, развитие на детето, свързано с неговите актуални потребности. 2. Цялостност - обем и пълнота на разработката, самостоятелност, завършеност. 3. Оригиналност – ниво на творческото решение, оригиналност на разработката, иновативност в подходите и предлаганите възпитателни и обучителни решения. 4. Обективност – Аргументираност на предлаганите решения и подходи. 5. Оформление – съответствие на стандартните изисквания за качество на изделието, схемата, рисунката, постановката и пр.

Проектна документация (портфолио на проекта)

1. Проектен план (план за действие).

Съдържа дейностите, изпълнителите, сроковете, необходимото материално осигуряване.

2. Проектен график.

Графично представяне на дейностите по дати и изпълнители.

3. Писмо до родителите на детето.

Типова бланка, която се подписва от родителя. В нея се иска и разрешението на родителя детето да бъде извеждано от учебното заведение за екскурзии, наблюдения и т.н., да бъде снимано и снимките да бъдат използвани за целите на популяризирането на проектната дейност сред обществеността. Освен това, в това писмо родителят (или семейството на детето като цяло) може да бъде запитан как той лично(или семейството) би подпомогнал работата по този съвместен проект (като асистент при извеждане на децата, при подпомагане на творческата или проучвателна дейност на децата, материално и т.н.)

4. Чек-лист (дете).

Компетентностен модел на представяне на знанията, уменията и отношенията, които детето получава в резултат на проектната дейност, описани като очаквани резултати. Използват се ДОС по всички образователни направления, които работата по проекта покрива в индивидуален план.

Образец на чек-лист се изработва от учителя и се попълва за всяко дете. За проектите с по-голяма продължителност от 1 година, чек-лист се прави за всяка учебна година на работа по проекта, като се отчитат нарасналите възможности на детето за съответната възраст (справка с ДОС).

5. Визуални резултати от дейността по проекта.

Това са продуктите от реализираните проектни дейности, снимков и друг илюстративен материал.

6. Презентация.

Учителите презентират работата по всички етапи от проекта в организационно-методически и общообразователен план.

Проектният план, проектният график, писмата до родителите (с подпис за информираното им съгласие и желанието и възможностите им за включване), моделът на чек-лист по проекта и обобщението на резултатите от чек-листовете, илюстративният материал (снимки, колажи, мини-постери и др.) и презентацията на проекта (на електронен носител) се съхраняват в портфолиото на проекта.

Проектите с времетраене повече от 1 година също се презентират ежегодно, в подходяща форма, за популяризиране на постиженията по проекта до момента.


Типове проекти >>> Според продължителността си, проектите са:

· Дългосрочни (1 и повече години);

· Средносрочни (няколко месеца);

· Краткосрочни (месец, седмица и дори 1 ден)

>>> Според преобладаващия метод са:

· Изследователски;

· Информационни;

· Творчески;

· Игрови;

· Приключенски;

· Практико-ориентирани;

· Многопланови (включват няколко метода).

>>> Според нивото на интеграция са:

· Вътрешнотематични (обединение на теми в рамките на едно образователно направление);

· Интегративноблокови (една тема, покриваща стандартите по няколко образователни направления);

· Комплексни (обединение на теми от няколко ОН);